В началото на февруари тази година София се събуди с една изложба повече. Организира я Националното сдружение „Фотографска академия” и я кръсти гръмко „Българската Бел епок във фотографиите на Георги Георгиев”. За Бел епок се знае достатъчно. За Георги Георгиев – не. Най-малкото, което можем да направим, е да посветим няколко страници на българина, поставил началото на актовата фотография в България.
Годината е 1934 и българската фотография вече е променена. Причината е появата на един от най-известните кадри на Георги Георгиев, наречен „Сатир и нимфа”. На него, между две дървета, позират голи мъж и жена. Той е облегнат на едното, предизвикателно наблюдаващ изтегнатото женско тяло пред себе си. Макар днес да не е известно в чий архив се намира оригиналът на фотографията, кадърът все още се помни и споменава. Софиянците обаче, посетили изложбата в галерия СИБАНК, видяха една доста любопитна версия на тази фотография – същата сцена със „сатира” и „нимфата”, която или предхожда, или следва позата на добре познатия оригинал. Двамата (едни и същи) модели са изправени и или се обличат, или се събличат за позирането. Романтични, мистични или откровено еротични, снимките на Георги Георгиев са първите, в чийто фокус са женските тела, като моделите винаги са внимателно композирани сред различни пейзажи.
Все пак кой е той?
Георги Георгиев е роден в Казанлък през 1881 година, а първите си познания по фотография получава като дете от баща си – Стоян Георгиев, автор на първите български ръководства по фотография, сътрудник на списанието LA PHOTOGRAPHIE FRANCAISE и създател на първото фотолюбителско дружество в България.
Георги Георгиев е един от първите фотографи, заснел кадри от времето на Балканската война при обсадата на Одрин. Българинът винаги се е увличал по летенето (дори през 1917 преподава теория на летенето в училището за летци) и като летец наблюдател през Първата световна война успява да осъществи и първите аероснимки на Солун в тила на френската армия.
През 1924 г. Георгиев получава първите си отличия – сребърен медал и почетен диплом в конкурса на сп. PHOTO ET CINEMA, а след това талантът му се забелязва в Париж, Берлин, Виена, Милано и др. По негова инициатива през 1950 година се създава първото Държавно полувисше училище за кинематография и фотография, в което е директор и преподавател. Георги Георгиев остава верен на таланта и вдъхновението си до края на своя живот през 1956, като дотогава провежда курсове за професионалисти фотографи.
Родената в България актова фотография
Тя се появява по нашите земи веднага, след основаването на първия български фотоклуб в София през 1920 година с председател Георги Георгиев. Фотоклубът организира срещи всеки вторник, на които се обсъждат творбите на неговите членове, а неделните дни са посветени на разнообразни походи. Работата в клуба, както и тесните връзки с колеги от различни свободомислещи страни в Европа някак естествено пренасят и в България интереса към актовата фотография. Ентусиазираните български фотографи започват да плащат на женски модели, за да ги заснемат, но с една малка подробност – поради съмнителността на начинанието и властващите морални норми, те трябвало да вършат своята работа единствено в компанията на собствените си съпруги.
Независимо от трудностите, резултатът е налице. И днес можем да се похвалим с повече и по-достъпна информация за основоположника на актовата фотография в страната ни – Георги Георгиев. А сред морето от освободени голи жени, намерили място на корицата на почти всяко списание или тихо сгушени на последните страници в рубриката „Забавление” на някой вестник, би било добре да си припомним, че преди повече от 80 години смисълът на тези фотографии е бил някъде другаде – в света, където съществуват нимфи и където сатирите са най-естественото допълнение към родния пейзаж.
Това, което ще бъде от значение за нас и в бъдеще, е да успеем съзнателно да се потопим в потока на промените във фотографското изкуство и самите ние да се променим. Като допълним знанията си и продължим да провокираме интереса си към името, на което дължим голяма част от историята на българската фотография – Георги Георгиев.
